Понякога най‑големите промени започват от най‑малките усилия... Като онзи момент, в който стоиш над купата с тесто и се чудиш какво да правиш с остатъчния квас. Или когато изливаш водата от пастата и за секунда ти минава мисълта: "Ами ако я добавя в тестото с квас…?"
Постепенно разбрах, че квасът и философията на нулев отпадък (zero waste) се срещат точно там, където се срещат и всички добри идеи: в ежедневието. Квасът е все по-модерен и все повече хора се обръщат към домашното печене с квас - радващо, стимулиращо и вдъхновяващо е това, а тестото с квас позволява да експериментираме с различни съставки. Съставки, които вместо да бъдат изхвърлени, могат да се окажат малкото чудо в тестото за хляб с квас.
Пресичат ли се квасът и философията за нулев отпадък (zero waste)?
Да, и още как! Дори и при кваса това нещо е постижимо, защото zero waste не е ограничение - то е покана да бъдем по‑креативни...
Вероятно сте забелязали, че често свързвам темата за нулевия отпадък с печивата, публикациите, рецептите които споделям тук. Не става дума за мода или правило, а по-скоро за малки стъпки в посока минимален отпадък: не изхвърлям остатъчни квас и захранвам така, че да имам малко остатъчен квас, търся смисъл и намирам идея във водата от сварена царевица паста и др., използвам многократно бурканчета, дървени клечки за хранене, найлонови шапчици, ръкавици и др.
Не изхвърлям = използвам
Поддържам квас в много малки количества. По този начин не събирам и много остатъчен квас и не изразходвам много вода и брашно. Остатъчният квас съхранявам в буркан в хладилника и винаги имам решение за закуската за уикенда, защото остатъчният квас е перфектна основа за мекици, бисквитки, палачинки, гофрети и др.
Старият хляб с квас Превръщам го в крутони, домашен дип, добавям в смес за кюфтета, правя на галета или пък на хляб: • Квасен хляб с квасен хляб
Не изхвърлям = използвам многократно
Zero waste философията за мен започва преди изпичането на готовия хляб с квас - с избора на инструменти, опаковки, прибори, начин на работа и поддържане и др.
Хартията за печене: използвам я до крайния ѝ капацитет.
Стъклени буркани: от мед, сладко, кисело мляко и др. са много удобни за квас.
Дървени клечки: за хранене са идеалната бъркалка за кваса.
Хартиените пликове: от брашното са перфектни за съхранение на зърно или прясно смляно брашно.
Ръкавици и найлонови шапки: използвам до крайния им капацитет.
Предстои...
В годините приготвянето на хляб с квас за мен се превърна от хоби в начин на живот. Да намеря приложение или да съчетая квас с ежедневието се оказа много по‑лесно, отколкото изглежда. Вместо да купя нови и различни бурканчета, използвам бурканчета от тахан, сладко, мед, кисело мляко и др. - разбира се, прилежно измити и според хигиенните навици. Не защото не мога да си купя ново бурканче, а защото да дам нов живот на старото, ми носи много повече удовлетворение и смисъл. Да се оглеждам за възможности там, където реалността казва "отпадък е". Да се радвам на малките решения, които правят деня по‑лек и света - малко по‑зелен...
И не, не става дума само за нулев отпадък и квас... Бурканчетата с подправки у дома живеят втори живот, същото се случва и със саксиите на орхидеите, които всъщност бяха свещници...
Вероятно следващия път, когато сварите паста или ви остане малко квас, ще спрете за секунда преди да ги изхвърлите - сигурна съм, че ще намерите как да ги оползотворите.
Можете да намерите още рецепти с остатъчен квас в Рецепти.