Когато започнах да се уча: моите първи хлябове с квас
Това е по-скоро лична публикация, целяща да сподели път, опит и усещане... В редовете по-долу разказвам началото на моята история с квас и ученето ми на квас, за да покажа, че началото не винаги е лесно, но квасът не е нещо недостижимо или непостижимо. И с това да ви стимулирам да продължите с квас.
***
Квасът ме грабна от първия миг - така, както някого го грабна рисуването, друг - плетенето, трети - бягането или риболовът. Квасът и хлябът с квас са предизвикателство, което заинтригува, увлича и... не te пуска. Красотата на един квасен хляб не е само външна - меката средичка е толкова примамваща, че трудно се описва с думи, а специфичният вкус не може да бъде объркан с нищо друго. Зад външния вид и вкуса обаче стоят опит, стремеж към все по-добър хляб, по-богат аромат и нови висини.
Когато бях начинаещ хоби пекар (2018 г.), кипях от ентусиазъм. Имах огромно желание, но твърде малко опит (трябва да вметна, че нямах предходен опит с месенето). Ако трябва да го опиша накратко - това сякаш бе (и все още имам такива моменти!) пътуване в тъмен тунел, без да знам какво ще ме очаква в края му: ще се получи ли хлябът, или не?
Затова създадох The Loafmakery. Дълго се колебаех, но накрая разбрах, че искам това да бъде мястото, където не просто да показвам какво съм направила или изпекла, а да споделям защо, как и през какво съм минала. И ако чрез това успея да бъда помощ, ориентир или стимул за някой, който е бил "грабнат" от кваса така, както бях аз - значи всичко си е заслужавало. Ще съм оставила следа...
Като всяко начало, и моето с кваса си беше съвсем начало - интересно и увличащо. Тогава нямаше литература на български език, нямаше и много информация. Дори квас не беше нещо модерно... Помогна ми четенето - основно на английски, книги, любимата група Страст с квас (и всички квасени колеги там) във Facebook, Instagram и месенето и опитите у дома.
Започнах да се уча на квас заради здравословна ситуация у дома със сина ми, един вирус и една диета. Впоследствие тласък на това даде и една друга здравословна ситуация със съпруга ми. Исках вкъщи да консумираме добър хляб. Преди да меся с квас купувахме понякога царевичен квасен хляб от магазини "ДАР" (не се сещам кой го произвеждаше, но беше една малка "тухличка", увита в хартиена опаковка).
Спомням си как се заговорихме с баща ми по темата. Беше ми любопитно как хората едно време са правили квас и се опитвах да намеря информация. Той ми разказа за прабаба ми, която е отглеждала квас в едно малко северозападно селце: "Беше в кухнята, в ъгъла зад вратата, до печката. Като минеш покрай него, се носеше специфичен мирис... ". Баща ми не помни подробности, защото е бил дете, но разказаното и спомените му ми дадоха огромен стимул...
Купих си пакет пълнозърнесто брашно (тогава на Арчар) и с него опитах да захвана квас. От първия път не се получи - по-скоро аз реших, че не се е получило. Сега, гледайки назад, знам, че е трябвало да продължа да храня сместа от вода и брашно, а не да очаквам, че на третия ден ще имам готов квас... И така - получи се от втория път и със същото брашно, но с постоянство в захранването и наблюдаване какво се случваше. После започнах сериозно да експериментирам - твърд квас, бял, пълнозърнест, ръжен, ... Купих си бяло брашно на Балван, бяло брашно на Екосем, започнах да се уча - брашна, вода, топлина, в какво да пека...
 |
| Първият ми хляб с квас (дори е със семена) |
И хлябът не се получи от първите опити. Хлябът започна да се получава с времето, с месенето, с опитването, с наблюдаване на тестото (аз буквално се учех на тесто) и как върви ферментацията, с лутането, с четенето, с грижата за кваса и осъзнатото месене - от това да начертая в мислите си какво искам да направя и получа като резултат, през воденето на записки, личния ми анализ и дали у дома са доволни от хляба, който съм им поднесла.
 |
| Квасен инвентар |
Квасеният инвентар също растеше (и сега има по някоя и друга нова добавка... ) - нямаше как това да не се случи. Ходи ли рибар за риба без въдица и такъми?
Събрах малко квасени спомени в снимки - някои от хлябовете ми от началния ми квасен период. И аз не съм се родила научена да меся с квас. Дори смея да кажа, че едни се учат бързо, други се учат по-бавно, а това не ни дели на добри или лоши. Всеки върви по своя път - едно пътуване през опити, грешки, учене и желание.
.jpg) |
| Квасен хляб, почти сполучлив опит |
 |
| Багети с квас, бял хляб, ръжен хляб |
 |
| Пълнозърнест хляб с квас |
 |
| Хляб с квас |
 |
| Хляб с квас - имал е още потенциал |
 |
| Хляб с квас и семола |
 |
| Хлебчета с квас |
 |
| Бял хляб |
 |
| Така мечтаният заек |
 |
| Лимецов хляб с квас |
.jpg) |
| Още един хляб с квас... |
 |
| Багети с ръжен квас |
.jpg) |
| Тостерен хляб с квас |
 |
| Хляб с квас, активен въглен и сушени домати |
 |
| От тесто за пица - превтасали истории |
 |
| Хляб с квас |
Ако трябва да събера наученото от първите години в няколко думи - то това са тези ценни уроци, които кваса ми даде и искам да споделя с всеки, който е тръгнал по квасения път:
Силен квас – квасът е огледало на хляба!
Търпение – ферментацията не бърза, тя има свой ритъм!
Месенето е опит – повторението е майка на знанието!
Опознаване на тестото – без цел и посока, резултатът почти винаги е случаен!
Четене – без четене няма път напред!
И не забравяйте: всеки хляб е урок...
Обновена: 19 май 2026